Уроците на либийската контрареволюция. Възглед на корейските комунисти

В продължение на няколко години отговорни работници успяха да видят със собствените си очи редица градове в района на Либия. В хода на обсъждането на практическите въпроси на междудържавното сътрудничество се наложи лична среща с лидера на либийската революция Муамар Ал – Кадафи.След разрешаването на тези въпроси и предаването на поздрави до Великия Ръководител другаря Ким Чен Ир по желание на арабския революционер Кадафи разговорът премина към обсъждане на идейно-теоретическите проблеми, който се проточи доста дълго време. Всичко, разглеждано тогава, се потвърди в хода на събитията на този исторически етап.

Очевидно е, че причините за контрареволюционните безредици в Либия трябва да се търсят не само в действията на външните сили, които справедливо бяха посочени от лидера на кубинската революция Фидел Кастро, но и най-напред – в разрушаването на идеологическата работа сред населението, подмяната на партийно-политическата работа по превъзпитание на гражданите с безсмислените идейни повърхностни знания и с особените материални стимули.

В това се корени основният недостатък на така наречената „Трета световна теория”, изложена в „Зелената Книга” на Муамар Ал – Кадафи и на който отдавна лично му обърна внимание Президента Ким Ир Сен.

„Третата световна теория” се намира под влиянието на анархизма, постулирайки с ликвидирането на държавата и партията, като такива и с незабавното преминаване на всеобщо самоуправление във формата на народните конгреси и народните комитети. Съгласно тази уредба остана нерешен въпросът за подкрепата на субектите на революцията, които от научна гледна точка винаги са народните маси, партията, армията и Вожда.

При народния лидер Кадафи либийските народни маси постигнаха такова равнище на живот, каквото на населението например на бившите републики на СССР му се струваше абсолютно непостижимо.

Гражданите бяха толкова разглезени, че, получавайки чрез системата на народните комитети, народните конгреси и благотворителните фондове, всичко необходимо, не работеха в производството, предпочитаха да живеят от големите помощи.

От доходите на т.нар. „нефтегаз” Муамар Ал – Кадафи, трябва да напомним, построи комфортни многоетажни жилища и раздаваше домове, за които не се заплащаха наеми и електричество. Бензинът в страната на практика не струваше нищо, всяко семейство разполагаше с по 2-3 нови автомобила. На встъпващите в брак едновременно и веднага се даряваха няколко десетки хиляди щатски долари. Образованието в чужбина се заплащаше на всяко семейство. Медицината и образованието са напълно безплатни, в страната работеха огромен брой чужди и европейски лекари за висококвалифицирано лечение на народните маси. Основните хранителни продукти се купуваха на символични цени, нямаше унищожителните за т.нар. „бизнес” големи преки и косвени данъци.

В условията на отсъстваща система за възпитаване на хората тази справедлива социална политика на Муамар Ал-Кадафи създаде маси от тунеядци, които са лишени от навици за труд и от гледна точка на класовата борба неизбежно биха застанали на страната на контрареволюцията – с идеята да станат „потенциални милионери” за да стигнат равнището на живот на т.нар. „шейхове” и „крале” от регионите на Персийския (Арабския) залив.

Трябва откровено да заявим, че е извънредно трудно в Либия да се видят работещи либийци. Денем почти цялото население в столицата Триполи си почива на морето. Гигантският плаж обхваща либийското крайбрежие от край до край и представлява верига от бунгала, атракциони, „кебапни”, изпълнени с хора през целия работен ден. В самия Триполи може да изпаднеш в ситуация, когато е невъзможно да си купиш елементарни неща поради това, че магазините са затворени, а служителите им ги мързи да продават. От богатия опит на работата ни в другите части на арабския регион си струва да потвърдим, че Либия е една от малкото арабски страни (ако не и единствена), където уличните продавачи не се опитват да се пазарят с купувачите. Това показва нежелание за всякаква работа, дори и търговската, която е отличителна национална специфика на арабските маси. Основната материално-производствена култура на Либия е произведена от ръцете на чужденците. Чуждестранните работници и служители поддържат и цялата инфраструктора, създадена от старанието на лидера Муамар Ал – Кадафи. Като например, вътрешните рейсове се извършват от Угандийските авиолинии.

Несъмнено е, че лидерът на либийската революция Муамар Ал – Кадафи прослави страната си и направи много за нейните жители. Част от народните маси, поради допуснатите политически грешки, не оцениха това „благородство” и повярва на „Интернет” – мошениците и религиозното мракобесие и фанатизма на сектата на сенусите. Но, мрежата „Интернет” в страната повсеместно и безплатно беше развита именно от лидера Кадафи. Без идейно възпитание, всеки човек от раждането си използва тази мрежа не за развитието си, а главно, за гледане на видеопродуктите от сексуален характер.

Надяваме се, че развитието на събитията ще дадат възможност на такъв ръководител като лидера Муамар Ал – Кадафи, още по-решително да поправи политическото положение, да отстрани системните грешки, за придвижване на генералното шествие на либийската революция по верния път на самостоятелността.

Идеологическата работа за възпитание и превъзпитание на населението не може да има случаен характер. Възпитанието е непрекъснат процес, той приключва с физическата смърт на възпитавания. На това ни учат уроците от временното поражение на социализма в отделни страни на Източна Европа, на това ни учат уроците на либийската контрареволюция.

http://juche-songun.livejournal.com

Движение "23 септември"
http://septemvri23.com/kndr_za_libya/

Капиталът експлоатира и поражда своя гробокопач- работническата класа, а работническата власт разпределя и поражда своя гробокопач- буржоазията.
Просто държавната регулация трябва да е такава, че и двата процеса да са равномерни, да преминават естествено един в друг, да няма изтичане на хора и богатство, както и намеса на външни сили.