Naenara - II :: Киното на КНДР

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.04.2017 10:49 - Киното на КНДР

Автор: mtmkqnvs Категория: Изкуство

Прочетен: 932 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.04.2017 10:07

Азиатски кинематографии

Корея

Първият филм, заснет в Корея, е мелодрамата "Клетва на Луната" (1921), поставена от група любители под ръководството на Юн Пек Нам в град Пусан, Южна Корея. През 1923 в същия град със средства на японски адвокати и лекари се създава първото в Корея акционерно дружество за производство на филми Пусан Чосон кинема. Главен режисьор на дружеството става Юн Пек Нам. Произвеждат се филмите "Приспивните напеви на морето" (1923), "Уньончжон" (1924) с участието на младите корейски актьори Ан Чон Хуа, Ли Чу Гьон, Ли Воу Хуа, Ли Чхе Чжон, след което дружеството се закрива. В Сеул през 1924 Юн Пек Нам основава собствена студия, в която поставя "Първооткривател" по известния роман на Ли Гван Су. Първите корейски филми са мелодрами, подражания на японски и европейски филми.

Едновременно с образуването на марксически кръжоци, работнически и селски организации и през 1925 на Корейската комунистическа партия, се изгражда Корейската асоциация на пролетарските писатели (КАПП), която включва кинематографска секция, където работят Кат Хо, На Ун, Чжу Мин, Юн Ким Чжон, Ким Ен Пхау, Ли Гю Суол. Секцията ръководи дейността на киногрупите Сеулкино, Гонбанкино, Чхонбоккино, Намхянкино, Дружеството за корейско киноизкуство. Най-значителните филми от този период отразяват тежкия живот на експлоатираните от едрите земевладелци корейски селяни и градски пролетариат. "Мрачната улица" (1928) е разказ за участта на младите корейски интелигенти, които в условията на японското господство са обречени на вегетиране и безработица. В "Подземният квартал" (1931) и "Огненото колело" (1931) за пръв път се представя непоносимият живот на работническата класа. "Подземният квартал" е забранен от цензурата на японските власти поради прогресивния си характер.
През 1931 КАПП се разпада на съюзи на литераторите, музикантите и дейците на театъра и киното - обединени в Съюз на работниците на пролетарското изкуство. Печатен орган на Съюза на кинематографистите става месечното списание "Киноотряд" (1932).

Редица прогресивни кинематографисти, формално нечленуващи в КАПП, създават филми с класово-пролетарско съдържание: Ким Тхе Дин - "Бик без рога" (1927), първият филм за работническата класа, и "Не се предавай, Суни!" (1930), насочен против феодално-съсловните предразсъдъци.

Нов етап в развитието на националното кино е свързан с името на Ра Ун Гджу - актьор, режисьор и сценарист. Неговото творчество оказва голямо влияние върху формирането на реалистичното направление в корейската кинематография. В "Ариран" (1926), "Герой на времето" (1926), "Полската мишка" (1927), "Златната каракуда" (1927), "В търсене на любовта" (1928), "Немият Самен" (1928), "Земя без господар" (1932) в ярка и самобитна форма се поставят основните социални проблеми на 20-те и 30-те години.

В средата на 30-те години японските колонизатори забраняват дейността на всякакви национални корейски творчески съюзи и организации. В кинотеатрите се прожектират предимно немски, френски и японски продукции. Всички киностудии са обединени под контрола на японската администация.

Киното на КНДР

След освобождението на Корея от Съветската армия през 1945 се създават условия за развитие на киноизкуството. През февруари 1946 към Организационния комитет на Комунистическата партия започва да функционира киногрупа, в която работят Чон Чун Чхе, Хон Хил Сон, Юн Че Ен, О Ун Хак. Снимат се първите документални филми за новия живот - "Нашето строителство" и "Демократични избори" (1946). В началото на 1947 се основава киностудия Северна Корея (преименувана през 1948 на Държавна киностудия).

Първият корейски пълнометражен звуков игрален филм е "Моята родина" (1949, Кан Хан Сик). През 1950 се снимат игралните филми "Доменна пещ" (Мин Чон Сик) и "Хора, охраняващи границата" (Чу Ин Хю). Същата година на фестивала в Карлови Вари документалният филм "Песен за дружбата", вълнуващ разказ за съветско-корейската дружба, получава награда за най-добър филм в този жанр.

В трудните условия на Отечествената освободителна война (1950 - 1953) корейските кинематографисти не прекратяват своята дейност: "Млади партизани" (1951, Юн Ен Хю), "Отново на фронта" (1952, Чхон Сан Ин), "Изтребители на вражески самолети" (1953, Кан Хон Сик), "Разузнавачи" (1953, Чон Дон Мин). На фестивала в Карлови Вари "Млади партизани" получава наградата за борба за свобода. Въз основа на действителни събития този филм разказва за героизма на млади борци срещу американските окупатори. "Разузнавачи", с известния актьор Пак Хак в главната роля, е драматичен разказ за подвига на група корейски войници.

В следвоенния период се разработват главно сюжети от националноосвободителната борба срещу американските агресори и трудностите на възстановяването: "Партизанско момиче" (1954) и "Младоженци" (1955) на Юн Ен Хю. Производството на Държавната киностудия постепенно нараства (1957 - 9 филма, 1959 - 25 филма). Открояват се "Повече не може да се живее така" (Чхон Сан Ин), "Морето зове", "Планинският сокол", "Възможно ли е да живеем разделени" - за тежкия живот на народа в Южна Корея, призив за мирно обединение на страната. "Недовършената борба" разобличава американската шпионска и подривна дейност срещу младата държава. Антияпонската борба през 30-те години е тема на филмите "Пектусан се вижда" (Ким Нак Соп) и "Слънчогледи".

Първият цветен филм е "Разказ за крепостта Садосонг", последван от "Разказ за момичето Сим Чонг" и документалния "Кимгангсан" (Диамантената планина). Цветен е и корейско-съветският филм "Утрото на Изтока" - 1957, Чхон Сан Ин и И. Лукински. Поставят се кинокомедии и музикални филми като "Нашият зет, нашата снаха" (Юн Че Ен и Чхве Нам Сон), "Хубавата песен".

През 1958 Държавната киностудия се разделя на Корейска киностудия за игрални филми и Корейска киностудия за документални филми. Екранизира се първата част на известния роман "Земя" на Ли Хи Ен от режисьора Чон Дон Мин (1959). Същата година се произвеждат "Предание за Чхун Хян" (Юн Ен Хю), "Обичайте бъдещето" (Чхон Сан Ин и Чхве Нам Сон), "Патриот" (Чон Дон Мин).

Забележителни постижения на корейското кино през 60-те години стават филмите "Феникс" (1960, Хан Хан Чоу и Чон Дон Мин), "Другари, тръгнете заедно с нас" (1960, Чхон Сан Ин), "Славна е нашата родина" (1960, Мин Чон Сик - цветна широкоекранна екранизация на едноименната музикално-хореографска поема, "Дървета при демаркационната линия" (1961, Пак Хак) - първият корейски филм, удостоен с държавна награда през 1962, "Червеният агитатор" (1962, Пак Хак и Ким Син Сок).

"Червеното цвете" (1963, Чхон Сак Ин) получава наградата Бандун на третия международен кинофестивал на страните от Азия и Африка, режисьорът Чхон Сак Ин - наградата на името на Патрис Лумумба. С голям успех сред зрителите се ползуват "Предачката" (1963, О Пен Чхо), получил държавната награда същата година, "Песента на комсомолеца" (1964, Сан Му Пхе, Ан Мун Ха и Чу Дон Вол), "Народният учител" (1964, Чхон Сан Ин), "През бурята" (1964, Им Чхун Хо), "Корабът на агресорите "Генерал Шерман" (1964, Пак Чхан Хван), През 1962 се създава студията за научно-популярни филми.

От 1947 до 1962 в КНДР се създават 85 игрални, 5 анимационни, 232 документални и 102 научно-популярни филма и 582 кинопрегледа.

През 1959 се създава Пхенянският институт за театър и кино - висше учебно заведение за подготовка на кадри. Творческите работници от кинематографията се обединяват в създадения през 1961 Съюз на корейските кинематографисти.

Нагоре